nije evidentirano

Естетиката на гротеската като естетика на обществената криза в повестта "Сляпото куче" на Борис Христов

Повестта Сляпото куче на Борис Христов е анализирана от гледната точка на модерните теории на гротеската, които я разглеждат като естетически похват, артикулиращ отношението на човека към взривяващите обществени кризи и дълбоките трансформации. Главната теза на статията уединява двата главни типа на гротеската (деструктивния и афирмативния), използвайки ги, за да артикулира особена визия на отношението между демонизирания тоталитарен режим и възможната алтернатива, която повестта предлага. Първият тип на гротеската е използван за репрезентацията на абсолютно отрицателния характер на властващия режим и неговата идеология, сведен до средство за подчиняване, което предизвиква тотална дехуманизация и загубване на всички човешки ценности. Другият тип на гротеската е свързан с възможността за положителната алтернатива, въплътена в групата на обществени аутсайдери, под формата на инверсията между възвишеното и низкото, централното и маргиналното, която за първи път е репрезентирана в Евангелията.

гротеска, йерархия, кризис, централното, маргиналното

nije evidentirano