nije evidentirano

АПОКАЛИПСИСЪТ КАТО ФАНТАЗЪМ НА ТОТАЛНОТО ЖЕРТВЕНО ОБНОВЯВАНЕ (ОКОНЧАТЕЛЕН КАТАРЗИС) ВЪРХУ ПРИМЕРА НА ПОЕМАТА "СЕПТЕМВРИ" НА ГЕО МИЛЕВ

Поемата „Септември” на Гео Милев е опит за символично преодоляване на кризата в българското общество, свързана със Септемврийското въстание. Поемата е построена върху жертвения модел, чрез който фактическото поражение се превръща в символична победа. Интерпретацията изхожда от теоретичните трудове на Рене Жирар и Петер Слотердайк, автори, които развиват собствени теории за желанието и насилието, свързани с феномена на жертването, характерен за обществените кризи и революции. Произведението засяга септемврийската криза в нейната кулминация и от тази изходна точка реконструира нейната история и конструира проспективното й есхатологично решение. Моята теза е, че поемата влиза в остра полемика с християнския модел на тълкуване на света, особено с идеята за трансценденцията, като всъщност произведението заема редица елементи от християнско-теологичното тълкуване на историята само за да ги трансформира и приеме като основа за собствената историономична проекция.

миметична теория; жертвуване; хисториономия; есхатология; авангард

Rad je objavljen u nastavcima u tri uzastopna broja navedenog časopisa.